Ход на войната
След инвазията на Съветският съюз в Полша, той насочва своето внимание на север към Финландия. През ноември 1939 г, от Съветският съюз настояват Финландия да премести границата си 25 км назад от Ленинград и да сключат 30 годишен договор за наем за предоставяне за ползване на остров Ханко, където те да могат да изградят своя военноморска база. След обмисляне на предложението, финландците отхвърлили възможността да го приемат.
На 26 ноември 1939 година, руснаците инсценирали обстрел на финландците върху руския град Майнила. В резултат на този обстрел те поискали от финландците да се извинят за това свое действие като изтеглят военните си сили на 25 километра от границата. Финландия отказва да поеме отговорност за тази инсценировка и четири дни по-късно, 450 000 съветски войски преминават границата. Там са посрещнати от финландската армия, която първоначално наброява само 180 000 войника. По време на конфликта с руснаците, финландците през цялото време са били зле както относно своето численото превъзходство, така и относно оръжията и самолетите.
Финландските войски предвождани от маршал Карл Густав Манерхайм, били разположени на Карелския провлак. И така закотвени между залива на Финландия и езерото Лагода, тази укрепена линия води някои от най-тежките битки в тази война. На север също били изпратени финландски войски, които да посрещнат нашествениците. Съветските войски били водени от наистина умел маршал – Кирил Мерецков, но на по-ниските нива на командване, армията наистина била осакатена от Сталин след чистката му в Червената армия през 1937 година. Освен това, съветските войски не са очаквали такава яростна съпротива, както и сблъсък с липсата на достатъчно добро зимно оборудване, което да издържи на изключителния студ.
Със своите тъмни униформи, съветските войници били наистина лесни мишени за финландските артилеристи и снайперисти. Финландските войски използвали своите знания за местния терен, бели камуфлажни униформи, придвижвали се на ски, и благодарение на тези предимства те успявали да нанесат зашеметяващи удари на противника. Предпочитаният им метод бил така наречената тактика “Motti”, която представлявала бързо движеща се светлинна пехотна дивизия, която обкръжава и скоростно унищожава изолирани единици на противника. Те разработили и специална тактика за справяне със съветските танкове, тъй като им липсвали достатъчно оръжия да се справят по друг начин. Използвали подръчни средства (като пънове), с които да накарат танковете да спрат и след това с коктейли “Молотов”, взривявали резервоарите им за гориво. Благодарение на тези разработени тактики, през януари 1940, финландците постигат невероятна победа на Raate Road.
Разгневен от неуспеха на Мерецков да прекъсне линията Манерхайм, на 7 януари Сталин го заменя с маршал Симеон Тимошенко. На 1 февруари, той започва масова офанзива на линията, атакувайки я откъм езерата Hatjalahti и Moulaa. В продължение на пет дни финландците се бият ожесточено, а руснаците дават много жертви. На шестият ден, Тимошенко започва нападение в Западна Карелия, но там съветската армия я среща подобна съдба. Руснаците успяват най-накрая да пробият линията Манерхайм на няколко места чак на 11 февруари.
На 14-ти февруари, Манерхайм оттегля хората си в отбранителна позиция, тъй като военните боеприпаси са им почти на изчерпване. Някои се надявали все още, че съюзниците ще изпратят подкреплението, което обещали. Но и в това обещание имало уловка. Съюзниците се съгласили да изпратят войски, ако им бъде разрешено да преминат приз Норвегия и Швеция, за да достигнат Финландия. Минавайки от там, те планирали да завземат шведските полета за добив на желязна руда, които били основен доставчик на нацистка Германия. Разбирайки за това, Хитлер заявил, че ако съюзническите войски навлязат в Швейцария, то Германия веднага ще ги нападне.
Заграбеното от СССР
Ситуацията за Финландия продължава да се влошава. На 2 март, съюзниците официално отправят искане да ползват пътя през Норвегия и Швеция. Искането е отхвърлено, тъй като и двете страни са заплашени от нападение от страна на Германия, а Швеция отказва да се замесва пряко във военния конфликт. На 6 март, Финландия изпраща в Москва свои представители, за да преговарят за мир.
След като преговорите продължили няколко дни, на 12 март бил подписан мирния договор, който сложил край на сраженията. Според условията на този договор, Финландия отстъпва на Русия финска Карелия, част от Сала, полуостров Kalastajansaarento, четири малки острова в Балтийско море и била принудена да предостави и достъп до полуостров Hanko.
